Животът е преход от криза в криза. Винаги има какво да преодоляваш, с какво да се справяш и какво да научиш.
Китайската погогворка гласи: “Да живееш в интересни времена е проклятие”. Така възприемаме и живота си – изпълнен ли е с много събития и обрати го считаме за труден. Ако сменим гледната точка обаче, можем да заключим, че си е чиста благословия, дадена ни от Бога – трудностите, през които преминаваме и съпровождащата ги болка са чудесни условия да се развиваме, да разгърнем потенциала си и да открием, че около и в нас има много ресурси за справяне.
Когато сме в житейска криза, претърпяваме загуба на статукво или на човек, изведнъж се оказваме втренчени в проблемите, отчаяни и обеззверени. Попаднали сме в задънена житейска улица и имаме усещането за безизходица.
Това е като да се взираш в малка част от картината, без възможност да я възприемеш цялата и да видиш нейния замисъл.
Тогава единственият изход е да потърсиш гледната точка на още един наблюдаващ, който е извън твоята ситуация. Той ще види различна картина и алтернативни решения.
Това е една от функциите на психотерапията – да разшири мирогледа, да подпомогне осъзнаването на дефицитите и способностите, които имаме в себе си.
В психичното си страдание хората често развиваме и телесна симптоматика, която усилва дискомфорта ни.
В хода на психотерапевтичната работа със своя терапевт ще откриете каква е функцията на вашия симптом и каква е вторичната несъзнавана печалба, която го поддържа.
Който търси – намира, който иска – може.
